Прост ключ Разкрит за Пекин

Прост ключ Разкрит за Пекин

Прост ключ Разкрит за Пекин

Blog Article

Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.

Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта.

- Аз не съм господар на нейното сърце - почнал да отговаря той, - нека по своя воля си избере юнак.

- Магдо - казал и той, - ти виждаш, че те обичам. Аз се не плаша. Ще те изведа!

Приказката е предназначена за децата, които отказват да пораснат. Инфантилността без граници може дори да бъде опасна.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни.

— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало!

Литературна критика и изследвания върху Елин Пелин в Литернет

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.

Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:

— Въздишай, момче — има защо!… Млада булка си оставил! — обади се закачливо и ??????? хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:

Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното й мъртво тяло.

По пътя към върха - Историята на Христо Проданов Димитър Димитров

Report this page